Техническият паспорт е задължителен,направете го полезен! Обадете ни се: + 359 878 828 007

 

Публикувано във факти.бг: За пръв път Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) подлага на обществено обсъждане Проект на Наредба за техническите изисквания към сградите за защита от радон. До момента в България няма технически нормативен акт, който да урежда правила и норми за прилагането на превантивни мерки.

 Блок в Търново се разпада след ремонт за половин милион лева

Две години след саниране блок във Велико Търново е в плачевно състояние. Въпреки че за ремонта са изразходвани половин милион лева, плочките по фасада вече се рушат, а при всеки дъжд мазетата на хората се пълнят с вода.

Сградата е една от многото санирани по програма "Енергийна ефективност". Блок №3 на ул. "Райчо Николов" във Велико Търново е една от първите санирани сгради в града.

За половин милион лева била направена изолация на блока, подменена е дограмата и са освежени общите части. Днес обаче плочките по фасадата падат. Хората веднага потърсили фирмата изпълнител на проекта, но никой не откликва на сигналите им.

Наредбата има за цел да подпомогне дейността на всички участници в строително-инвестиционния процес и да доведе до намаляване на риска за хората чрез провеждане на дългосрочна политика и въвеждане на технически правила и норми за прилагането на практика на адекватни защитни мерки при строеж на нови сгради и коригиращи мерки в съществуващи сгради в експлоатация. Изготвена е и класификация на сградите за защита от радон, според която се определят техническите показатели за проектиране на мерките за защита от този газ, който може да бъде опасен за здравето само във висока концентрация. Той може да попадне в нова сграда от почвата, а в съществуваща сграда от почвата или през строителни материали, използвани в миналото в райони с установено съдържание на радон. Изискванията на наредбата няма да се прилагат за преместваеми обекти, временни строежи, стопански постройки със селскостопанско предназначение и жилищни сгради, както и сгради със смесено предназначение, производствени сгради или за обществено обслужване или отделни обекти от тях, в които средно годишно 1 лице не пребивава повече от 15 часа седмично. Те няма да се прилагат и за сгради, в които водата от водоснабдителната мрежа е източник на радон, такива, чието функционално предназначение е свързано с лечебни процедури със съдържащи радон минерални води или представляват недвижими културни ценности по Закона за културното наследство и други.

Техническите мерки за защита на сградите от радон ще се предприемат в зависимост от района на местонахождението, което определя вероятността да проникне радон. Мерките за защита ще се вписват и в техническия паспорт заедно с изискванията към основните експлоатационни показатели на строителните продукти. Предвижда се да се извършват превантивни и коригиращи мерки в различен обем и комбинации. За новите постройки те ще бъдат определени на база информация за радоновия индекс на строителната площадка, който е един от техническите показатели при ново строителство. За съществуващите сгради мерките ще се определят на база измерената на място „обемна концентрация на радон в закрити помещения“, която ще се сравнява с националната референтна стойност от 300 бекерела/куб. м. Сред мерките са полагане на хидроизолация, устойчива на проникване на радон, изграждане на системи за вентилация на почвата под сгради, за вентилация на контактната конструкция, на кухи пространства в по-старите съществуващи сгради, на контактен етаж без или с обитаемо пространство, уплътняване на присъединителните връзки и на елементи на подземни инсталации и съоръжения и достъпите чрез контактната конструкция и др. Мерките ще са задължителни само, когато с измервания се установи, че концентрацията превишава националното референтно ниво, а превантивно ще се изпълняват при нива на концентрацията под тази стойност.

За съществуващи сгради в райони с ниска потенциална вероятност от проникване на радон, с концентрация ненадвишаваща 100 бекерела/куб. м за представителна извадка от територията на района, ще се прилагат превантивни мерки по желание на възложителя или собственика на сградата. За съществуващи сгради в райони с умерена потенциална вероятност от проникване на радон с концентрация в интервала 101 - 300 бекерела/куб. м ще се прилагат превантивни мерки в определен обем, а в сгради, намиращи се в райони с висока потенциална вероятност от проникване на радон с измерена средногодишна обемна концентрация над 300 бекерела/куб.м за представителна извадка от територията на района задължително ще се прилага набор от различни мерки.

 

 

Публикувано във факти.бг: За пръв път Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) подлага на обществено обсъждане Проект на Наредба за техническите изисквания към сградите за защита от радон. До момента в България няма технически нормативен акт, който да урежда правила и норми за прилагането на превантивни мерки.

Милион и половина българи живеят в над 700 000 панелни жилища, разположени в 20 000 сгради в цялата страна, съобщава NOVA.

Падащи мазилки, пукнатини в конструкциите и рушащи се козирки са само част от проблемите, които се появяват в тези постройки.

Тази седмица беше белязана от тежък инцидент в Силистра. Жена падна от четвъртия етаж с балкона си.

Това съвсем не е първият такъв инцидент . През 2014 г. балкон на апартамент се срути в панелен блок в Шумен. Същата година отломка от фасада политна от петия етаж и едва не уби жена в Бургас. Панел се отцепи от последния етаж и помете долната тераса в Лом. Огромна плоча падна в Бургас и се разби пред вход. През 2017 г. мазилка от панелен блок едва не уби 6-годишно дете в Перник.

Показателен е случаят с панели на блок 208 в столичния квартал „Надежда”. Той се разцепи през 1998 г. Две години по-късно обитатели на жилищата, където се появи пукнатината, бяха евакуирани. Компрометираната конструкция обаче все още не е разрушена. Заповед за събаряне отдавна е издадена, но процедурата се бави.

След рестарта на националната програма за саниране през миналата година се оказва, че най-малко сгради са обновени в София – едва пет, а най-много в Благоевград – 93. При лоша поддръжка обаче дори по-новите сгради и тераси са опасни, а потенциална жертва може да е всеки.

Някои от най-старите панелни блокове имат нужда от спешни ремонти заради падащи мазилки и пукнатини в самите конструкции на панелите. Над 95% от жилищата обаче са в частни ръце и именно собствениците трябва да се погрижат за укрепването на конструкциите в блоковете, в които живеят.

За всеки блок трябва да се изготви технически паспорт, който да посочи какви мерки да се предприемат, за да може жилището ни да „живее” възможно най-дълго. Така и инцидентите с пострадали хора да станат все по-малко.

 

 

Поредица от статии, засягащи проблема на жилищния фонд в България:

Управление на многофамилни жилища в България

"Професия" домоуправител

Проблеми при стар и нов жилищен сграден фонд в България

Начини на поддръжка на жилищния сграден фонд

Национална програма за обновяване на жилищните сгради в Република България

Публикувано във факти.бг:

За пръв път Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) подлага на обществено обсъждане Проект на Наредба за техническите изисквания към сградите за защита от радон. До момента в България няма технически нормативен акт, който да урежда правила и норми за прилагането на превантивни мерки.

Наредбата има за цел да подпомогне дейността на всички участници в строително-инвестиционния процес и да доведе до намаляване на риска за хората чрез провеждане на дългосрочна политика и въвеждане на технически правила и норми за прилагането на практика на адекватни защитни мерки при строеж на нови сгради и коригиращи мерки в съществуващи сгради в експлоатация. Изготвена е и класификация на сградите за защита от радон, според която се определят техническите показатели за проектиране на мерките за защита от този газ, който може да бъде опасен за здравето само във висока концентрация. Той може да попадне в нова сграда от почвата, а в съществуваща сграда от почвата или през строителни материали, използвани в миналото в райони с установено съдържание на радон. Изискванията на наредбата няма да се прилагат за преместваеми обекти, временни строежи, стопански постройки със селскостопанско предназначение и жилищни сгради, както и сгради със смесено предназначение, производствени сгради или за обществено обслужване или отделни обекти от тях, в които средно годишно 1 лице не пребивава повече от 15 часа седмично. Те няма да се прилагат и за сгради, в които водата от водоснабдителната мрежа е източник на радон, такива, чието функционално предназначение е свързано с лечебни процедури със съдържащи радон минерални води или представляват недвижими културни ценности по Закона за културното наследство и други.

Техническите мерки за защита на сградите от радон ще се предприемат в зависимост от района на местонахождението, което определя вероятността да проникне радон. Мерките за защита ще се вписват и в техническия паспорт заедно с изискванията към основните експлоатационни показатели на строителните продукти. Предвижда се да се извършват превантивни и коригиращи мерки в различен обем и комбинации. За новите постройки те ще бъдат определени на база информация за радоновия индекс на строителната площадка, който е един от техническите показатели при ново строителство. За съществуващите сгради мерките ще се определят на база измерената на място „обемна концентрация на радон в закрити помещения“, която ще се сравнява с националната референтна стойност от 300 бекерела/куб. м. Сред мерките са полагане на хидроизолация, устойчива на проникване на радон, изграждане на системи за вентилация на почвата под сгради, за вентилация на контактната конструкция, на кухи пространства в по-старите съществуващи сгради, на контактен етаж без или с обитаемо пространство, уплътняване на присъединителните връзки и на елементи на подземни инсталации и съоръжения и достъпите чрез контактната конструкция и др. Мерките ще са задължителни само, когато с измервания се установи, че концентрацията превишава националното референтно ниво, а превантивно ще се изпълняват при нива на концентрацията под тази стойност.

За съществуващи сгради в райони с ниска потенциална вероятност от проникване на радон, с концентрация ненадвишаваща 100 бекерела/куб. м за представителна извадка от територията на района, ще се прилагат превантивни мерки по желание на възложителя или собственика на сградата. За съществуващи сгради в райони с умерена потенциална вероятност от проникване на радон с концентрация в интервала 101 - 300 бекерела/куб. м ще се прилагат превантивни мерки в определен обем, а в сгради, намиращи се в райони с висока потенциална вероятност от проникване на радон с измерена средногодишна обемна концентрация над 300 бекерела/куб.м за представителна извадка от територията на района задължително ще се прилага набор от различни мерки.

 

https://fakti.bg/img/news/29/318029/cfcfbeafd646205939dae3b1f30b5112_big.jpg

Публикувано във факти.бг: За пръв път Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) подлага на обществено обсъждане Проект на Наредба за техническите изисквания към сградите за защита от радон. До момента в България няма технически нормативен акт, който да урежда правила и норми за прилагането на превантивни мерки.

Министерството на регионалното развитие и благоустройство подлага на обществено обсъждане Проект на Наредба за технически изисквания към сградите за защита от радон.

Наредбата има за цел да доведе до намаляване на риска за хората, чрез провеждане на дългосрочна политика и въвеждане на технически правила и норми за прилагането на адекватни защитни мерки при строежа на нови сгради и коригиращи мерки за вече съществуващи сгради в експлоатация.

Изготвена е класификация на сградите за защита от радон, според която се определя техническите показатели за проектиране на мерките за защита от този газ, който може да бъде опасен за здрвето само във висока концентрация. Той може да попадне в нова сграда от почвата, а в съществуваща сграда от почватаили от строителните материали.

Изискванитя на наредбата няма да се прилагат за премстваеми обекти, временни строежи, стопански постройки със селскостопанско предназначение, както и жилищни сгради, сгради със смесено предназначение, производствени сгради, в които средно годишно 1 лице не пребивава повече от 15часа седмично. Те няма да се прилагат и за сгради, в които водата от водоснабдителната мрежа е източник на радон, такива, чието функционално предназначение е свързано с лечебни процедури със съдържащи радон минерални води или предствляват недвижими културни цености по Закона за културното наследство и други.

Техническите мерки за защита на сградите от радон ще се предприемат в зависимост от района на местонахождението, което определя вероятността да проникне радон. Мерките за защита ще се вписват и в техническия паспорт заедно с изискванията към основните експлоатационни показатели на строителните продукти. Предвижда се да се извършват превантивни и коригиращи мерки в различен обем и комбинации. За новите постройки те ще бъдат определени на база информация за радоновия индекс на строителната площадка, който е един от техническите показатели при ново строителство. Мерките за съществуващите сгради ще се определят на база измерената на на място „обемна концентрация на радон в закрити помещения“, която ще се сравнява с националната референтна стойност от 300 бекерела/куб. м. Сред мерките са полагане на хидроизолация, устойчива на проникване на радон, изграждане на системи за вентилация на почвата под сгради, за вентилация на контактната конструкция, на кухи пространства в по-старите съществуващи сгради, на контактен етаж без или с обитаемо пространство, уплътняване на присъединителните връзки и на елементи на подземни инсталации и съоръжения и достъпите чрез контактната конструкция и др. Мерките ще са задължителни само, когато с измервания се установи, че концентрацията превишава националното референтно ниво, а превантивно ще се изпълняват при нива на концентрацията под тази стойност.

 

За съществуващи сгради в райони с умерена потенциална вероятност от проникване на радон с концентрация в интервала 101 – 300 бекерела/куб. м ще се прилагат превантивни мерки в определен обем, а в сгради, намиращи се в райони с висока потенциална вероятност от проникване на радон с измерена средногодишна обемна концентрация над 300 бекерела/куб. м за представителна извадка от територията на района задължително ще се прилага набор от различни мерки. Концентрациите на радон могат да варират в различни граници и ако в една сграда е измерено повишено съдържание, това не означава, че в съседна непременно съществува вероятност от проникване на радон. Проникването на радон най-често се проявява в подземните етажи и в първи надземен етаж от сградите, където са и очакваните места за прилагане на техническите мерки. Наредбата е част от пакета технически нормативни актове за удовлетворяване на регламентираните в Закона за устройство на територията основни изисквания към строежите с акцент върху хигиена, здраве и околна среда. Проектонаредбата и мотивите към нея могат да бъдат видени в Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

 

 

Публикувано във факти.бг:

За пръв път Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) подлага на обществено обсъждане Проект на Наредба за техническите изисквания към сградите за защита от радон. До момента в България няма технически нормативен акт, който да урежда правила и норми за прилагането на превантивни мерки.

Наредбата има за цел да подпомогне дейността на всички участници в строително-инвестиционния процес и да доведе до намаляване на риска за хората чрез провеждане на дългосрочна политика и въвеждане на технически правила и норми за прилагането на практика на адекватни защитни мерки при строеж на нови сгради и коригиращи мерки в съществуващи сгради в експлоатация. Изготвена е и класификация на сградите за защита от радон, според която се определят техническите показатели за проектиране на мерките за защита от този газ, който може да бъде опасен за здравето само във висока концентрация. Той може да попадне в нова сграда от почвата, а в съществуваща сграда от почвата или през строителни материали, използвани в миналото в райони с установено съдържание на радон. Изискванията на наредбата няма да се прилагат за преместваеми обекти, временни строежи, стопански постройки със селскостопанско предназначение и жилищни сгради, както и сгради със смесено предназначение, производствени сгради или за обществено обслужване или отделни обекти от тях, в които средно годишно 1 лице не пребивава повече от 15 часа седмично. Те няма да се прилагат и за сгради, в които водата от водоснабдителната мрежа е източник на радон, такива, чието функционално предназначение е свързано с лечебни процедури със съдържащи радон минерални води или представляват недвижими културни ценности по Закона за културното наследство и други.

Техническите мерки за защита на сградите от радон ще се предприемат в зависимост от района на местонахождението, което определя вероятността да проникне радон. Мерките за защита ще се вписват и в техническия паспорт заедно с изискванията към основните експлоатационни показатели на строителните продукти. Предвижда се да се извършват превантивни и коригиращи мерки в различен обем и комбинации. За новите постройки те ще бъдат определени на база информация за радоновия индекс на строителната площадка, който е един от техническите показатели при ново строителство. За съществуващите сгради мерките ще се определят на база измерената на място „обемна концентрация на радон в закрити помещения“, която ще се сравнява с националната референтна стойност от 300 бекерела/куб. м. Сред мерките са полагане на хидроизолация, устойчива на проникване на радон, изграждане на системи за вентилация на почвата под сгради, за вентилация на контактната конструкция, на кухи пространства в по-старите съществуващи сгради, на контактен етаж без или с обитаемо пространство, уплътняване на присъединителните връзки и на елементи на подземни инсталации и съоръжения и достъпите чрез контакт