Статията е публикувана на 13.04.2010 г. във в. „Класа“. Автор: инж. Антон Баков. Текстът е от 2010 г. – сроковете и изискванията оттогава са променяни; актуалното е на страницата Технически паспорт.
Това, че хората не са запознати с проблема за техническите паспорти на сградите, е странно, тъй като въпросът за изготвянето на този документ касае абсолютно всички собственици на жилища.
Техническият паспорт представлява документ, който съдържа информация за строежа, необходима за всеки купувач, собственик или наемател. Освен това в паспорта се дават инструкции за безопасност и предписания за отстраняване на повреди. Изготвянето на документа е регламентирано в Наредба № 5 за техническите паспорти на строежите. Според Наредба № 5 съставянето на паспорт е задължително. Грешно и доста несериозно е да се твърди, че техническият паспорт е поредният начин да се бръкне в джоба на потребителя, породено от тайно или явно лобиране в нечия полза. Гражданското общество в България трябва да е наясно, че освен права има и задължения и отговорности и едно от тях е свързано със състоянието на сградния фонд, който притежава.
Необходимо е да се знае какво е състоянието на всяка сграда
Странно е нежеланието или по-скоро незаинтересоваността на ползвателите да имат информация относно това в какво жилище живеят. В контекста на световните катаклизми – земетресения, цунами, наводнения и всякакви други бедствия, е меко казано необходимо да се направят необходимите изследвания, които да удостоверят на жителите в какъв дом живеят, какво могат да очакват при различни ситуации. Да, невъзможно е (или по-скоро икономически неефективно) изградените в миналото блокове да отговарят на съвременните нормативни документи, още повече че те са проектирани и изпълнявани при друга нормативна уредба, но е редно и нужно да се знае какво е състоянието на всяка сграда.
Небрежността и нехайството, с което ползвателите се отнасят към сградите, в които живеят, също е основна причина за изготвянето на технически паспорти. Известен е случаят с падналия парапет в центъра на София, при който загина човек. Много въпроси относно състоянието на сградите изникнаха и след срутването на стар строеж на ул. „Алабин“ преди няколко години, когато загинаха две момичета. Дали щеше да бъде фатален изходът, ако тази сграда е била обследвана, типът и състоянието на конструкцията са били известни и са били направени предписания за укрепване? Да не говорим за множеството примери на паднали огромни късове мазилка. Като пример може да се посочи жилищна сграда на ул. „Жулио Кюри“ № 10. Там се откъсна парче от мазилката на терасата с тежест над 30 kg, и то на метри от оградата на съседното училище. Собственикът на апартамента поправя терасата си, но само след няколко седмици от другата страна на сградата пада нов къс мазилка върху долепеното до блока заведение, разбивайки покрива му. Само късметът в случая помага да няма пострадали деца или посетители на заведението. С други думи казано – козметичните поправки „на парче“ не са решение за проблемните сгради, а е нужна цялостна концепция за тях, каквато реално е техническият паспорт. Освен това има безброй примери на нерегламентирани преустройства, с разрушаване на носещи стени, без да са ползвани съветите на специалист и съответно без да са предприети мерки по укрепване.
Колкото по-късно – толкова по-скъпо
При тълкуването на наредбата се появиха мнения, че няма да има санкции при неизпълнението на сроковете за изготвяне на технически паспорти. Това не само че не е вярно, ами е и доста заблуждаващо. Какво се случва, ако сградата няма паспорт? Според Наредба № 5, ако паспортът не бъде изготвен в определения срок, кметът назначава служебно обследване и изготвяне на паспорта за сметка на собствениците на сградата. За да си събере задълженията, впоследствие се обръща към съдия-изпълнител. Освен това се дължат и законните лихви за периода на задължението.
В заключение може да се каже, че изготвянето на технически паспорт е необходимост и правилно отношение към недвижимото имущество на потребителя. Паспортите обединяват в себе си всички норми за правилна и безопасна експлоатация на сградния фонд в България, норми, които до този момент по една или друга причина са били прескачани.
А4 е стандарт!Последвай ни във Facebook