Анализ на А4 творчески колектив след земетресението в Перник – очакванията, митовете за сеизмичната устойчивост на сградите и изводите за проектирането и поддръжката.
Седмица след леките трусове в Югозападна България и година и половина след тежкото земетресение, усетено в цялата страна, е време за анализ на състоянието на сградите, които обитаваме.
Очакванията
В Перник, който беше близо до епицентъра, земетресението остави семейства без дом, а други – със сериозно повредени жилища. В страната и преди всичко в столицата то създаде повече психоза, отколкото реална заплаха.
Песимистичните прогнози, че некачественото строителство на новите сгради ще доведе до катастрофални последствия при по-сериозен сеизмичен трус, се оказаха неоснователни. Като цяло липсваха сериозни разрушения и, преди всичко, нямаше човешки жертви. Реално лошото качество на строителството се дължи на довършителните работи – мазилки, изолации и др., които се виждат с просто око и се проявяват и при нормална експлоатация. Строителните конструкции издържаха теста на земетресението и сградите запазиха целостта си.
Митовете
Мит 1: сградите са проектирани за „7 по Рихтер“. Строежите в България се проектират до 9-а степен по скалата на Медведев – Шпонхойер – Карник (MSK-64), което приблизително отговаря на 7 по Рихтер. Поради нелинейността на сеизмичната характеристика разликата между 5,6 (земетресението в Перник) и 7 не е малка. От конструктивна гледна точка трус с магнитуд 5,6 по Рихтер не е сред най-сериозните.
Мит 2: монолитните стоманобетонни сгради са най-устойчиви. Тъй като са най-масивни и тежки, битува мнението, че са и най-устойчиви. Истината е, че заради еластичността си металните и дървените конструкции са по-устойчиви. Още при огледите след земетресението в Стражица през 1986 г. прави впечатление, че най-незасегнати са дървените конструкции на сгради, строени преди повече от век.
Мит 3: правилно проектираната сграда не трябва да има никакви повреди. За да не се оскъпи прекалено строежът, правилното проектиране насочва земетръсните товари към определени носещи елементи – обикновено противоземетръсни шайби (стоманобетонни стени с усилена армировка). Те поемат товара, така че сградата да запази целостта си и в най-лошия случай да получи незначителни повреди (напуквания), които после се отстраняват с козметичен ремонт.
Изводите
Най-фрапантните причини за разрушения и повреди при огледите са свързани преди всичко с липсата на проект. В много случаи строежите са правени от самозвани майстори, което прави сградите сеизмично неосигурени. Проектирането и консултациите с правоспособни проектанти са категорично задължителни.
Други сериозни пропуски са свързани с липсата на текущи ремонти и поддръжка. Макар да се амортизират по-бавно от други активи, сградите имат нужда от профилактика. Подценяването на поддръжката води до нежелани последствия и кратък експлоатационен живот.
Състоянието на конструкцията се оценява при обследването за технически паспорт на сграда.
Източник: А4 творчески колектив